Задължително слушайте с колонки или слушалки. Забавлявайте се.
:D
сряда, 23 юли 2008 г.
Да спасим света
Публикуван от Chris в 17:07 0 коментара
Етикети: музика
петък, 18 юли 2008 г.
Doovde player
"Къде е коня питам? На Толбухин ли е ?
Не е на тууу таа туу таа тулбухин ... .ами е на туу таа туу та .... "
Публикуван от Chris в 17:05 0 коментара
Етикети: Смях
За шофьорлъка
http://www.sibir.bg/index.php?page=videoAlbumPreview&albID=118536&VideoID=106747
Гледайте и се дивете. :)
Публикуван от Chris в 17:00 0 коментара
вторник, 15 юли 2008 г.
За България
Ето една статия, която ми пратиха днес. Дори не всичко написано да е вярно, вероятно ще откриете събития, и случки, за които сте чули, или в които сте участвали по един или друг начин. Нека да го разгледаме, като една различна гледна точка от това, което днес ни се поднася от средствата за масова комуникация - телевизия, радио, преса и прочее.
http://www.bgsviat.narod.ru/
http://bgsviat.narod.ru/BulgAria_koqto_izgubihme.htm
Не твърдя, че всичко е вярно в тези статии. Този извод всеки ще си направи сам за себе си.
На мен ми направи впечатление факта, че статиите са постнати на руски сървер (вероятно! името на домейна е narod.ru). И все пак.
Приятно четене.
Публикуван от Chris в 15:16 0 коментара
Етикети: България, гледна точка
сряда, 9 юли 2008 г.
Как сте днес?
Намръщени :-) ?
Веднага ще поправим това.
http://www.vbox7.com/play:446c5db0
Публикуван от Chris в 11:33 0 коментара
Етикети: Смях
вторник, 1 юли 2008 г.
За хартията и оловото
Комбинирани обаче ... това е нещо друго. Носят идеи, носят емоции, пренасят те в друг свят. Днес на пустинен свят, далеч в бъдещето, дето добиват най-добрия наркотик в позната вселена. Пренася ме в междугалактически политически игри, от които на модерен политик би му се завило свят. Мога да почувствам полъха на пустинята, сухотата на устните ми ожарени от пустинното слънце. Гладката повърхност на влагосъхраняващия костюм. Мазолите на носа от уплътнителите. Миризмата на канела от близкото находище ...
... или ...
... тежката коприна на 3-те кимона. Миризмата на оризището наторено с човешка тор. Красотата на градината наредена около двата големи камъка. Да се пресегнеш да отвориш портата на градината която с лекота можеш да прескочиш. Да усетиш страха на простнатите в прахта селяни, чиито глави можеш да отнемеш с един замах на катаната ...
... или ...
... да усетиш кръстоида на гърдите си и слузта на криокамерата. Лекото гъделичкане по кожата при преминаване на телепорталите. Разхождам се сред вековната гора на Божия горичка. И сред пустите улици на Хеброн. Металното тяло на Шрайка мълчаливо седи на сала зад мен...
КНИГА. Голяма колкото дланта. Библиотека Галактика номер 100. Толкова малка и толкова голяма.
(защо олово - чувал съм, че мастилото е на оловна основа)
Публикуван от Chris в 23:18 0 коментара