Искам си я. Но я няма ... и как да обясниш, че я няма, без да свалиш другия от облаците.
От толкова време не съм бил в облаците, че вече не ги помня как изглеждат. Искам.
четвъртък, 24 януари 2008 г.
За еуфорията
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Как да я няма? Я затвори очички и се сети как кацна след първия полет като ти махнаха гипса от крака...
или...как...
ти си знаеш какво да си мислиш, просто затвори очи.
Всеки ден, по 5 мин. точно по това време...
и аз Искам - да не мислиш,че си само ти ;)
Да Дачи, знам за какво говориш. Има различни еуфории, сещаш се. :)
с нетурпение очаквам утрешния ден за да изпитам тази :).
Само моментната липса на.../еуфорията/ не трябва да е причина да се вкарваш в онази потискаща рамка...:(, тя "не ти хооооди.... не ти тиииича...". Въздуха, необятното, свободата и усмивката /без дори да съм я виждала, а само усетила/са част от теб... и си те искам предишния... :).
Ако беше получил... ако беше прочел... беше две в едно... щеше да знаеш... пожелах ти го.... и ще стане. :Р
Публикуване на коментар