Тия постове май ще зачестят скоро. Май всяка седмица ще има по един :-). Дано.
Та обади ми се Емо в 4тък и вика "Сопот?".
"Едвам ме нави" - отговорих.
Та събота се занесохме на лифта и след няколко часово чакане да пуснат лифта, с колебания от сорта "Айде на Беклемето... ", "... ей сега ще го пуснат (лифта) ...", най накрая се намерихме здраво стиснали раниците, возещи се на лифта, наслаждаващи се на все още сивия пейзаж, който ще става все по-зелен и по-зелен с идването на пролетта.
И след това какво стана .... не е за говорене. Всъщност най-добре сами да видите. (Моето крило е бяло със син атакуващ ръб.). Този който снима е Милен. Сиво-Оранжевото крило е Емо. Бяло с жълт атакуващ ръб е Жоро Топузов. Бяло и лилав атакуващ ръб е Гошко.
След това всички бяхме нахилени до ушите, спокойни, въобще бяхме си взели дозата след дълга дълга абстиненция.
Малко по късно ще пусна и снимки, че нямам под ръка в момента. :-)
сряда, 6 февруари 2008 г.
Слънчево с кумулуси (02-03.02.2008)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Ами видях го... не мога да сметна точно колко пъти..., не по-малко от 30 само за три дни... по 7:32 минути, само си представи за какво става дума... хехехе и още нямам думи....не дишах от няколко дни, а след това и сърцето ми спря...уаааууу. :)
Тя иска още...от всичко и по много...:):Р
внимавай да не те уволнят хихихихих :-)
шшшштттттт..... тииихо :):Р,
ти си трай де... :(,
че нали си виждал шефа...:)
p.s. ох, за мъничко не ме хванаха докато пишех това, хехехе
Публикуване на коментар