Само по себе си тези две неща не са чак толкова интересни. Освен може би за децата да си правят ракети и да речем рибарите да си правят тежести за да ловят риба.
Комбинирани обаче ... това е нещо друго. Носят идеи, носят емоции, пренасят те в друг свят. Днес на пустинен свят, далеч в бъдещето, дето добиват най-добрия наркотик в позната вселена. Пренася ме в междугалактически политически игри, от които на модерен политик би му се завило свят. Мога да почувствам полъха на пустинята, сухотата на устните ми ожарени от пустинното слънце. Гладката повърхност на влагосъхраняващия костюм. Мазолите на носа от уплътнителите. Миризмата на канела от близкото находище ...
... или ...
... тежката коприна на 3-те кимона. Миризмата на оризището наторено с човешка тор. Красотата на градината наредена около двата големи камъка. Да се пресегнеш да отвориш портата на градината която с лекота можеш да прескочиш. Да усетиш страха на простнатите в прахта селяни, чиито глави можеш да отнемеш с един замах на катаната ...
... или ...
... да усетиш кръстоида на гърдите си и слузта на криокамерата. Лекото гъделичкане по кожата при преминаване на телепорталите. Разхождам се сред вековната гора на Божия горичка. И сред пустите улици на Хеброн. Металното тяло на Шрайка мълчаливо седи на сала зад мен...
КНИГА. Голяма колкото дланта. Библиотека Галактика номер 100. Толкова малка и толкова голяма.
(защо олово - чувал съм, че мастилото е на оловна основа)
Комбинирани обаче ... това е нещо друго. Носят идеи, носят емоции, пренасят те в друг свят. Днес на пустинен свят, далеч в бъдещето, дето добиват най-добрия наркотик в позната вселена. Пренася ме в междугалактически политически игри, от които на модерен политик би му се завило свят. Мога да почувствам полъха на пустинята, сухотата на устните ми ожарени от пустинното слънце. Гладката повърхност на влагосъхраняващия костюм. Мазолите на носа от уплътнителите. Миризмата на канела от близкото находище ...
... или ...
... тежката коприна на 3-те кимона. Миризмата на оризището наторено с човешка тор. Красотата на градината наредена около двата големи камъка. Да се пресегнеш да отвориш портата на градината която с лекота можеш да прескочиш. Да усетиш страха на простнатите в прахта селяни, чиито глави можеш да отнемеш с един замах на катаната ...
... или ...
... да усетиш кръстоида на гърдите си и слузта на криокамерата. Лекото гъделичкане по кожата при преминаване на телепорталите. Разхождам се сред вековната гора на Божия горичка. И сред пустите улици на Хеброн. Металното тяло на Шрайка мълчаливо седи на сала зад мен...
КНИГА. Голяма колкото дланта. Библиотека Галактика номер 100. Толкова малка и толкова голяма.
(защо олово - чувал съм, че мастилото е на оловна основа)
Няма коментари:
Публикуване на коментар