Не съм писал отдавна. Но така ме завъртя. Само работа, малко летене. Така не се живее 100 години.
Ето нещо върху (по-долу), което работя от известно време. Малко по малко. След работно време... е понякога и в работно време ... ама не казвайте на никой.
Ето така се живее 100 години. Ненормалната красота, която ме зарежда за напред.
вторник, 4 ноември 2008 г.
За небето
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар